В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Алиф. Лам. Мим.
(Някои сури започват със съчетания от арабски букви, които също са знамения, но истинският им смисъл е неясен (муташабих) и единствено Всевишния го знае.)
2. Тази Книга – няма съмнение в нея – е напътствие за богобоязливите,
3. които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и от онова, с което сме ги подсигурили, раздават,
(Всички блага произтичат от Всевишния. Той удовлетворява материалните ни потребности, като ни подсигурява храна, дрехи, дом, имот и т.н. Той ни отрежда и власт, здраве, талант и т.н. Негови са и духовните дарове, с които сме удостоени – разграничаване на истината и лъжата, на доброто и злото, способност за вникване в тайните на живота и на вселената, любов и т.н. Искрено вярващи са онези, които се ползват от Божиите блага скромно и прославят техния първоизточник. Те не са нито аскети, нито разточителстват, нито са себични скъперници, нито щедри прахосници. Истински богобоязливите заделят от онова, с което Всевишния ги е дарил, за милостиня и в полза на обществото.)
4. и които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и в отвъдния живот са убедени.
5. Тези са напътени от своя Господ и тези са сполучилите.
6. За тези, които отричат, е все едно дали си ги предупредил, или не си предупредил – те не вярват.
7. Аллах е запечатал и сърцата, и слуха им, и пред погледите им е пелена. За тях има велико мъчение.
8. А някои от хората казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.” Ала не са вярващи.
9. Стараят се да измамят Аллах и онези, които са повярвали, ала мамят само себе си, без да усетят.
10. Носят в сърцата си болест и им е надбавил Аллах болест. За тях има жестоко мъчение, защото са лъгали.
11. И когато им се каже: “Не сейте по земята развала!”, казват: “Ние само поправяме.”
12. Но именно те са сеещите развала. Ала не усещат.
13. И когато им се каже: “Повярвайте, както хората повярваха!”, казват: “Да вярваме, както глупците ли са повярвали?” Но именно те са глупците. Ала не знаят.
14. И щом срещнат онези, които повярваха, казват: “Повярвахме.” Но щом се уединят със сатаните си, казват: “Ние сме с вас, само им се присмиваме.”
15. Аллах на тях се присмива и ги отсрочва в своята престъпност да се лутат.
16. Тези са, които купуват заблудата вместо напътствието. Ала нито търговията им печели, нито са на правия път.
(В началото на сурата Аллах Всевишния говори първо за Своята величествена Книга – Корана, който е пътеводител и първоизточник на истинския път, после – за вярата в неведомото и за основните задължения – петте “стълба” (аркан) на Исляма. Хората се поделят на три групи според вярата им:
вярващите, чиито качества са обобщени в първите пет знамения; отричащите, за които се говори накратко в знамения 6 и 7; лицемерите, чието поведение се разглежда подробно до знамение 21.
Коранът е Книга, низпослана да призовава хората към правия път. Затова той най-напред разкрива на човечеството, което е негов събеседник, измеренията и отговорностите на вярата, а също и съдбата в земния и в отвъдния живот на вярващия в истината и на вярващия в лъжата. Когато се чете Коранът, не бива да се забравя, че той е Слово на Всевишния, Който понякога позволява и на земните създания да говорят. Друг път в него се разказва за събития, които се илюстрират с примери и алегории.)
17. Те приличат на човек, запалил огън, но щом наоколо се озари, Аллах отнема техния светлик и ги оставя в тъмнини, да не проглеждат.
18. Глухи, неми, слепи – те не се завръщат.
19. Или са като [застигнати от] дъждовен облак на небето – в него има тъмнини и гръм, и мълния. Запушват с пръсти ушите си от гръмотевиците, пазейки се от смъртта. Аллах обгражда отричащите.
20. Мълнията едва не ги ослепява. Всякога, щом ги освети, вървят, а щом се стъмни над тях, спират. Но пожелае ли Аллах, Той би отнел и слуха, и зрението им. Аллах за всяко нещо има сила.
21. О, хора, служете на своя Господ, Който е сътворил вас и вашите предшественици, за да се побоите
22. от Онзи, Който е сторил за вас от земята постеля, и от небето – свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете – препитание за вас! И като знаете това, не сторвайте никой да е равнопоставен на Аллах!
23. А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете своите свидетели – освен Аллах, – ако говорите истината!
24. Но не го ли направите – а никога не ще [го] направите – бойте се от Огъня, гориво на който са хората и камъните! Подготвен е той за отричащите.
25. И благовествай онези, които вярват и вършат праведни дела, че за тях има Градини, под които реки текат! Всякога, щом обилно бъдат нахранени с плод оттам, казват: “Това е [същото], с което и преди бяхме хранени.” А ще са дарени с негово подобие. Там за тях има пречисти съпруги и там ще векуват.
26. Аллах не се свени да дава пример всякакъв – и колкото комар, и по-голям от него. Които са повярвали, знаят, че това е правдата от техния Господ. А които отричат, казват: “Какво цели Аллах с този пример?” Заблуждава с него Той мнозина и напътва с него Той мнозина. Ала заблуждава с него само нечестивците,
27. които нарушават обета пред Аллах след неговото договаряне и прекъсват онова, което Аллах е повелил да бъде свързано, и сеят по земята развала. Тези са губещите.
(Обетът пред Аллах са думите, изречени от хората на Писанието, че непременно ще повярват в последния Пророк, за чието идване се провъзгласява в Тората и Инджила. Ала когато той дошъл, не повярвали и не изпълнили клетвата си.)
28. Как отричате Аллах – бяхте мъртви, Той ви съживи, после ще ви отреди смърт, после ще ви съживи, после при Него ще бъдете върнати.
29. Той е, Който сътвори за вас всичко на земята, после се насочи към [сътворяването на] небето и създаде седем небеса. Той всяко нещо знае.
30. И когато твоят Господ каза на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” – рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и превъзнасяме Твоята святост?” Каза: “Знам, каквото вие не знаете.”
31. И научи Той Адам на имената на всички [неща], после ги представи на ангелите и каза: “Съобщете ми имената на тези [неща], ако говорите истината!”
(„Имената” са вътрешните качества и природата на нещата, включително и на чувствата. За разлика от ангелите човек е способен да изпитва любов и да я разбира.)
32. Рекоха: “Всечист си Ти! Нямаме друго знание освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Всемъдрия.”
33. Каза: “О, Адам, съобщи им техните имена!” И когато им съобщи техните имена, каза: “Не ви ли рекох, че знам неведомото и на небесата, и на земята, и знам какво разкривате и какво сте потулили?”
34. И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха освен Иблис. Той отказа, възгордя се и стана един от отричащите.
35. И рекохме: “О, Адам, живей с жена си в Рая и яжте оттам в доволство, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете едни от угнетителите!”
36. А сатаната стори да се подхлъзнат и ги прогонят от Рая, където бяха. И казахме: “Паднете долу – врагове един на друг! За вас на земята има пребиваване и ползване до време.”
37. И получи Адам слова от своя Господ, и Той прие покаянието му. Той е Приемащия покаянието, Милосърдния.
38. Казахме: “Оттук паднете долу всички! И дойде ли при вас напътствие от Мен, за онези, които следват Моето напътствие, не ще е страшно и не ще скърбят.
39. А които отричат и взимат за лъжа Нашите знамения, тези са обречените на Огъня, там ще векуват.”
40. О, синове на Исраил, помнете благодатта, с която ви облагодетелствах, и спазвайте своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас, и само от Мен се страхувайте!
41. И вярвайте в това, което низпослах, за да потвърди наличното у вас! И не бъдете първите, които го отричат, и не продавайте на никаква цена Моите знамения, и само от Мен се бойте!
(“... никаква цена” – буквално: “на нищожна цена”.)
42. И не смесвайте правдата с лъжата, и не скривайте съзнателно правдата!
43. И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и се покланяйте с покланящите се!
44. Нима повелявате на хората праведност, а забравяте себе си, четейки Писанието? Нима не проумявате?
45. И искайте подкрепата [на Аллах] с търпение и молитва, която наистина е трудна, ала не и за смирените,
46. които съзнават, че ще срещнат своя Господ и че при Него ще се завърнат.
47. О, синове на Исраил, помнете благодатта, с която ви облагодетелствах, и че бях ви предпочел измежду народите!
(Букв. – „…измежду световете”, т.е. хората и джиновете. Народ, от който е изпратен пророк, превъзхожда другите народи от своето време, тъй като сред всички хора Аллах Всевишния е избрал именно него. От друга страна, той носи по-голяма отговорност. Впрочем тук се споменава за високото положение на израилтяните сред човешкия род, но знамение 61 от същата сура разказва, че ги е сполетяло унижение и бедност, и са си навлекли гнева на Аллах.)
48. И бойте се от Деня, в който никоя душа не ще замени друга в нищо и не ще се приеме от нея застъпничество, и не ще се вземе от нея откуп, и никому не ще се помогне.
49. И [спомнете си] когато ви избавихме от хората на Фараона. Те ви причиняваха най-злостното мъчение, като колеха синовете ви, а пощадяваха жените ви. Това бе велико изпитание за вас от вашия Господ.
50. И когато разполовихме за вас морето и ви избавихме, и издавихме хората на Фараона пред очите ви.
51. И когато определихме за Муса четирийсет нощи, после вие подир него приехте телеца [за бог], ставайки угнетители,
52. после ви простихме, за да сте признателни!
53. И когато дадохме на Муса Писанието и Разграничението, за да се напътите!
(Аллах Всевишния дарява на Своите пратеници послания, чрез които истината се разграничава от заблудата.)
54. И когато Муса каза на своя народ: “О, народе мой, ти угнети себе си, като прие телеца. Покайте се пред своя Създател и убийте душите си! Това е за ваше добро пред Създателя ви. Той ще приеме покаянието ви. Наистина е Той Приемащия покаянието, Милосърдния.”
55. И когато казахте: “О, Муса, не ще ти повярваме, докато не видим Аллах наяве”, мълнията ви порази, както гледахте.
56. После ви възкресихме след вашата смърт, за да сте признателни!
57. И ви заслонихме с облака, и спуснахме над вас манната и пъдпъдъците: “Яжте от благата, които ви дарихме!” Не Нас угнетиха, а себе си угнетиха.
58. И когато казахме: “Влезте в това селище и яжте оттам в доволство, където пожелаете! И влезте през вратата, кланяйки се, и кажете: “Опрощение!”. Ние ще извиним прегрешенията ви и ще надбавим за добротворстващите.”
59. Ала угнетителите подмениха словото, което им бе казано, с друго. И изсипахме над угнетителите напаст от небето, защото бяха нечестивци.
60. И когато Муса помоли за вода за своя народ, казахме: “Удари с тоягата си камъка!” И дванайсет извора от него бликнаха. Вече всички хора знаеха своето място за пиене. “Яжте и пийте от препитанието на Аллах! И не злосторствайте по земята, сеейки развала!”
61. И когато казахте: “О, Муса, не ще изтърпим на една и съща храна. Позови своя Господ заради нас, да ни даде от онова, което земята ражда от нейните треви и краставици, и жито, и леща, и лук.” Каза: “Нима ще замените по-доброто с по-лошо? Слезте към някой град и ще намерите онова, което търсите!” И бяха белязани с унижението и бедността, и си навлякоха гнева на Аллах. То бе, защото са отричали знаменията на Аллах и са убивали пророците, без да имат право. То бе, защото се противяха и престъпваха.
62. Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях], които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат отплатата си при своя Господ и не е страшно за тях, и не ще скърбят.
63. И когато приехме вашия договор, и въздигнахме над вас Планината [ви казахме]: “Хванете здраво това, което ви дадохме, и помнете какво се съдържа в него, за да се побоите!”
64. После се отвърнахте и ако не бе над вас щедростта на Аллах и Неговата милост, щяхте да сте от губещите.
65. И узнахте онези от вас, които престъпиха в Съботата, и им рекохме: “Бъдете маймуни презрени!”
66. Сторихме го за назидание по тяхно време и след тях, и за поука на богобоязливите.
67. И когато Муса каза на своя народ: “Аллах ви повелява да заколите крава.” – казаха: “На присмех ли ни взимаш?” Каза: “Опазил ме Аллах да съм от невежите!”
68. Казаха: “Позови ни своя Господ, да ни обясни каква да бъде тя!” Каза: “Казва да е крава – нито стара, нито юница, а по средата на това. И направете, каквото ви се повелява!”
69. Казаха: “Позови ни своя Господ, да ни обясни какъв да е цветът й!” Каза: “Казва да е крава съвсем жълта на цвят, за радост на очите.”
70. Казаха: “Позови ни своя Господ, да ни обясни каква да бъде – за нас кравите си приличат. И ако Аллах желае, ще сме напътени.”
71. Каза: “Казва да не бъде впрягана крава – нито да обръща земята, нито да напоява посева, читава, без петна по нея.” Казаха: “Сега ти вече изяви правдата.” И я заклаха, но без малко да не го направят.
72. И когато убихте човек, заспорихте за него. Но Аллах изважда онова, което сте скривали.
73. И казахме: “Ударете го с част от нея [– кравата, и той ще се съживи]!” Така Аллах съживява мъртъвците и ви показва Своите знамения, за да проумеете!
74. После сърцата ви закоравяха и са като камъни, дори по-корави. И сред камъните има такива, от които бликват реки, и сред тях някои се разцепват и излиза оттам вода; а някои от тях падат в уплах пред Аллах. Но Аллах не подминава вашите дела.
75. Нима копнеете да ви повярват, щом част от тях слушаха Словото на Аллах, после съзнателно го преиначаваха, след като го бяха проумели?
76. И щом срещнеха вярващите, казваха: “Повярвахме.” А щом се уединяха един с друг, казваха: “Нима ще им разправяте онова, което Аллах ви е разкрил, че да ви оспорват с него пред вашия Господ?” Нима не проумявате?
77. Нима не знаят, че Аллах знае и какво скриват, и какво разгласяват?
78. Някои от тях са неграмотни, не познават Писанието, а само [своите] въжделения. Ала те само предполагат.
79. Горко на онези, които с ръцете си пишат Писанието, после изричат: “Това е от Аллах.” – за да го продадат на нищожна цена! Горко им заради онова, което ръцете им са написали и горко им заради онова, което придобиват!
80. И казват: “Не ще ни докосне Огънят освен само в броени дни.” Кажи: “Нима сте взели обет от Аллах? Аллах никога не нарушава Своя обет. Или говорите за Аллах, каквото не знаете?”
81. Да, който придобива злина и грехът му го обгражда – тези са обречените на Огъня, там ще векуват.
82. А които вярват и вършат праведни дела, тези са обитателите на Рая, там ще векуват.
83. И приехме договор със синовете на Исраил: “Не ще служите на друг освен на Аллах и добротворствайте към двамата родители и към близките, сираците и нуждаещите се! И говорете на хората с добро, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат!” – после се отметнахте, освен малцина от вас, и се отдръпнахте.
(Тези факти за действията и постъпките на Исраилевите синове в миналото се дават, защото при низпославането на Корана юдеите преиначавали Тората и потулвали истината. През епохата на Пророка Мухаммед в Арабия и най-вече в ал-Медина и околностите й живеела многобройна юдейска общност. Преди началото на неговата мисия юдеите разпространявали мълвата за предстоящото му идване, но променили поведението си и започнали да изопачават думите си, защото очаквали пророкът да бъде един от тях. А когато той дошъл измежду арабите, юдеите проявили ревност. Последният Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бил принуден да воюва с тях и да ги прогони.)
84. И приехме договор с вас: “Не ще проливате [един на друг] кръвта си и не ще се прогонвате [взаимно] от домовете си.” После, засвидетелствайки, вие потвърдихте това.
85. После вие, същите, се избивахте и прогонвахте от домовете им някои от вас, като си помагахте против тях с грях и вражда. И дойдеха ли при вас като пленници, ги откупвахте. А ви бе забранено да ги прогонвате. Нима вярвате в част от Писанието, а в друга не вярвате? За онези от вас, които вършат това, няма друго възмездие освен позор в долния живот, а в Деня на възкресението ще бъдат подложени на най-суровото мъчение. Аллах не подминава вашите дела.
86. Тези са, които замениха отвъдния живот за долния. И мъчението им не ще бъде облекчено, и не ще им се помогне.
87. И дадохме на Муса Писанието, и сторихме след него пратениците да идват един подир друг, и дадохме на Иса, сина на Мариам, ясните знаци, и го подкрепихме със Светия дух. Нима не ви обземаше надменност всеки път, щом пратеник ви донасяше онова, което душите ви не желаят? И някои отрекохте, а други убивате.
( Под Светия дух в Корана и в ислямската традиция се разбира архангел Джибрил, мир нему.)
88. И казаха: “Сърцата ни са под броня.” Да, Аллах ги е проклел, защото отричат. Те малко вярват.
89. И щом им се яви Книга от Аллах, потвърждаваща наличното у тях – а още отпреди бяха молили за помощ срещу онези, които отричат, – и щом им се яви онова, което им бе известно, го отрекоха. Проклятието на Аллах е над отричащите.
(Наличното у тях е Тората.)
90. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си – да отричат низпосланото от Аллах поради завист, че Аллах низпослава от Своята благодат комуто пожелае измежду Своите раби. И заслужиха гняв върху гняв. За отричащите има унизително мъчение.
91. И когато им се каза: “Повярвайте в низпосланото от Аллах!” – казаха: “Вярваме в низпосланото нам.” И отричат онова, което е след него, а то е правдата, потвърждаваща наличното у тях. Кажи: “А защо преди убивахте пророците на Аллах, ако сте вярващи?”
92. И Муса ви се яви с ясните знаци, а после подир него приехте телеца [за бог], ставайки угнетители.
93. И когато приехме вашия договор, и въздигнахме над вас Планината [ви казахме]: “Хванете здраво това, което ви дадохме, и послушайте!” Казаха: “Чухме и се възпротивихме.” И в тяхното отричане сърцата им се просмукаха с телеца. Кажи: “Колко лошо е онова, което вашата вяра ви повелява, ако сте вярващи!”
94. Кажи: “Ако отвъдният дом при Аллах е само за вас, а не за другите хора, възжелайте смъртта, ако говорите истината!”
95. А не ще я възжелаят никога, заради онова, което ръцете им са сторили отнапред. Аллах знае угнетителите.
96. Наистина ще откриеш, че те са най-ненаситните за живот хора, дори повече от съдружаващите. Всеки от тях желае да би пребъдвал хиляда години. Ала няма той да се отдалечи от мъчението, дори да пребъде. Всезрящ е Аллах за техните дела.
97. Кажи: “Кой е враг на Джибрил?” Той го низпосла в твоето сърце с позволението на Аллах в потвърждение на съществуващото вече и като напътствие, и благовестие за вярващите.
98. Който е враг на Аллах и на Неговите ангели, и на Неговите пратеници, и на Джибрил, и на Микал – Аллах е враг на отричащите.
99. Вече ти низпослахме ясни знамения. Отричат ги само нечестивците.
100. Нали всякога, щом даваха обет, част от тях го отхвърляха! А повечето от тях не вярват.
101. И щом им се яви Пратеника на Аллах, за да потвърди наличното у тях, част от дарените с Писанието хвърлиха зад гърба си Книгата на Аллах, сякаш не знаят.
102. И последваха онова, което сатаните разправяха против властта на Сулайман. И Сулайман не отричаше, ала сатаните отричаха – учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не отричай!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от съпругата му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако са знаели!
103. А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако са знаели.
104. О, вярващи, не казвайте: “Зачети ни!”, а казвайте: “Пожали ни!” и послушайте! За отричащите има болезнено мъчение.
(Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казвал на мюсюлманите нещо, те изричали: “Раина!”(“Зачети ни!”). Юдеите употребявали същата дума в значение на “хуля, ругая, псувам” и започнали злонамерено да се обръщат така към Пророка. Ето защо е повелено да не се казва: “Раина!”, а “Унзурна!”(“Пожали ни!”).)
105. Нито онези от хората на Писанието, които отричаха, нито съдружаващите желаеха на вас да бъде низпослано благо от вашия Господ. Но Аллах определя за Своята милост когото пожелае. Аллах е Владетеля на великата щедрост.
106. Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах за всяко нещо има сила?
107. Не узна ли ти, че на Аллах принадлежи властта и на небесата, и на земята, и нямате освен Аллах друг нито покровител, нито закрилник?
108. Или искате да питате своя Пратеник, както бе питан и Муса преди? А който заменя вярата с отричане, той се е отклонил от правия път.
109. Мнозина от хората на Писанието, поради завист в душите, желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в отричащи, след като им се разкри правдата. Извинявайте и прощавайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах за всяко нещо има сила.
110. И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и каквото и благо да сторите отнапред за душите си, ще го намерите при Аллах. Всезрящ е Аллах за вашите дела.
111. И рекоха [хората на Писанието]: “В Рая ще влязат само юдеи и християни.” Това са техните въжделения. Кажи: “Дайте своя довод, ако говорите истината!”
112. Да! Който всецяло се е отдал на Аллах и е благодетелен, ще има отплатата си при своя Господ. И не е страшно за тях, и не ще скърбят.
113. И казаха юдеите: “Християните не се основават на нищо.” И християните казаха: “Юдеите не се основават на нищо.” А четат Писанието. Така и незнаещите изричат подобни думи. Аллах ще отсъди помежду им в Деня на възкресението за онова, по което са били в разногласие.
114. И кой е по-голям угнетител от онзи, който в джамиите на Аллах възбранява да се споменава Неговото име и се стреми да ги разруши? На тези не подобава да влизат там освен със страх. За тях в долния живот има позор, за тях в отвъдния има велико мъчение.
115. На Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.
116. И казаха: “Аллах се сдоби със син.” Всечист е Той! Да, Негово е всичко и на небесата, и на земята. Всички на Него се покоряват.
(Юдеите казват: “Узайр е Божият син.” Християните казват: “Иисус е Божият син.” А съдружаващите араби казвали: “Ангелите са Божиите дъщери.” Горното знамение известява, че Аллах Всевишния няма отношение към всичко това.)
117. Първосъздателя на небесата и на земята! И щом реши нещо, казва му само: “Бъди!”. И то става.
118. И рекоха незнаещите: “Аллах не ще ли ни продума, или да ни се яви знамение?” Така и онези преди тях изричаха подобни думи. Сърцата им си приличат. Вече обяснихме знаменията на хора убедени.
119. Изпратихме те Ние правдиво като благовестител и предупредител. И не ще бъдеш питан за обречените на Ада.
120. И не ще са доволни от теб нито юдеите, нито християните, докато не последваш тяхното изповедание. Кажи: “Напътствие от Аллах е единственото напътствие.” И ако последваш страстите им подир знанието, което си получил, ти нямаш друг освен Аллах нито покровител, нито закрилник.
121. Тези, на които дадохме Писанието, го четат с правдив прочит. Те вярват в него. А които го отричат, тези са губещите.
122. О, синове на Исраил, помнете благодатта, с която ви облагодетелствах, и че бях ви предпочел измежду народите!
123. И бойте се от Деня, в който никоя душа не ще замени друга в нищо и не ще се приеме от нея откуп, и не ще й бъде от полза ничие застъпничество, и не ще им се помогне!
124. И когато Господът на Ибрахим го изпита със слова, той ги изпълни. Каза: “Правя те водител на хората.” Каза: “А от моето потомство?” Каза: “Не получават Моя обет угнетителите.”
125. И сторихме Дома [ал-Кааба] да е средище за хората и сигурно убежище: “Превърнете мястото на Ибрахим в кът за молитви!” И заръчахме на Ибрахим и Исмаил: “Пречистете Моя Дом за тези, които обхождат, пребивават и се кланят доземи в суджуд!”
(Суджуд – падане ничком и допиране на челото до земята в израз на пълно смирение.)
126. И когато Ибрахим каза: “Господи мой, стори го да е защитен град и храни с плодовете неговите жители онези от тях, които повярваха в Аллах и в Сетния ден!”, Той каза: “А който отрича, ще го оставя малко да се понаслаждава, после ще го подкарам към мъчението на Ада. И колко лоша е тази участ!”
127. И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома, [казаха]: “Господи, приеми от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.
128. Господи, стори да сме отдадени на Теб, и нашето потомство да е общност, отдадена на Теб, и ни покажи обредите ни, и приеми покаянието ни! Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния.
129. Господи, проводи им пратеник измежду тях, да им чете Твоите знамения, да ги учи на Писанието и на мъдростта, и да ги пречиства! Ти си Всемогъщия, Всемъдрия.”
130. А кой друг се отвръщаше от изповеданието на Ибрахим освен онзи, който е безразсъден към себе си? Ние го избрахме [Ибрахим] в долния живот, а в отвъдния той е от праведниците.
131. Когато неговият Господ му каза: “Отдай се!” – той каза: “Отдадох се на Господа на световете.”
132. И завеща това Ибрахим на синовете си, [а също] и Якуб: “О, синове мои, Аллах избра за вас религия – умирайте само отдадени!”
133. Нима бяхте свидетели, когато смъртта се яви на Якуб и той каза на синовете си: “На какво ще служите след мен?” Рекоха: “Ще служим на твоя Бог и на Бога на твоите предци Ибрахим, Исмаил и Исхак – на единствения Бог, Нему сме отдадени.”
134. Те са общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили, и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани какво те са извършили.
135. И казаха: “Станете юдеи или християни и ще тръгнете по правия път!” Кажи: “Не, ние следваме изповеданието на Ибрахим, правоверния, а той не бе от съдружаващите.”
136. Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим, Исмаил, Исхак и Якуб, и на потомците [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.”
137. И ако бяха повярвали в същото, в което и вие повярвахте, щяха да се напътят. Но ако са се отметнали, те са в раздор и Аллах ще ти е достатъчен срещу тях. Той е Всечуващия, Всезнаещия.
138. Баграта на Аллах! А кой е по-хубав от Аллах по багра? Само на Него служим.
(Баграта на Аллах е ислямската религия. Вярата бележи хората.)
139. Кажи: “Нима спорите с нас за Аллах, а Той е и нашият Господ, и вашият Господ? Нам са нашите дела и вам са вашите дела. На Него сме предани.”
140. Или ще кажете, че Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и потомците [му] бяха юдеи или християни? Кажи: “Вие ли знаете повече, или Аллах?” И кой е по-голям угнетител от онзи, който е скрил у себе си свидетелство от Аллах? Аллах не подминава вашите дела.
141. Те са общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани какво те са извършили.
(След преселението на Пратеника на Аллах в ал-Медина мюсюлманите запазили посоката си за молитви към Йерусалим още около година и половина. Това станало причина юдеите да се възгордеят и да разпространяват твърдението, че Мухаммед и сподвижниците му следват техния път. Пратеника на Аллах вдигнал глава към небето и настойчиво помолил да му бъде определена друга посока за молитви. Тогава дошла повелята за обръщане от Йерусалим към храма ал-Кааба. Юдеите и лицемерите отново започнали да недоволстват. Следващите знамения съобщават какво се е случило.)
142. Ще кажат глупците сред хората: “Какво ги отклони от досегашната им посока за молитви?” Кажи: “На Аллах принадлежи и изтокът, и западът. Той води когото желае към правия път.”
143. И така ви сторихме общност по средата – за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас. И сторихме твоята досегашна посока за молитви само за да разграничим последвалите Пратеника от онези, които се обръщат на пети. [Смяната] наистина е трудност, но не и за онези, които Аллах е напътил. А Аллах не би погубил вярата ви. Към хората Аллах е състрадателен, милосърден.
144. Виждаме лицето ти да се обръща към небето [о, Мухаммед]. Ние непременно ще те обърнем в посока за молитви, която ти е угодна. Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице към нея! Дарените с Писанието знаят, че това е правдата от техния Господ. Аллах не подминава техните дела.
145. И каквото и знамение да донесеш на дарените с Писанието, те не ще последват твоята посока за молитви, а и ти не ще последваш тяхната посока. И едните от тях не ще последват посоката за молитви на другите. А ако последваш страстите им след знанието, което си получил, тогава ти си от угнетителите.
146. Онези, на които дарихме Писанието, го знаят, както знаят синовете си. Но част от тях съзнателно скриват правдата.
147. Правдата е от твоя Господ, затова не бъди от съмняващите се!
148. Всеки има посока, накъдето Той го обръща. Надпреварвайте се в добрините! Където и да сте, Аллах всички ви ще събере. Аллах за всяко нещо има сила.
149. Откъдето и да потеглиш, обръщай лице към Свещената джамия! Това е правдата от твоя Господ. Аллах не подминава вашите дела.
150. Откъдето и да потеглиш, обръщай лице към Свещената джамия, и където и да сте, обръщайте лица към нея, за да нямат хората довод срещу вас, освен угнетителите, –и не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен!, – и за да изпълня Своята благодат към вас, и за да бъдете напътени!
151. Изпратихме ви също пратеник измежду вас, да ви чете Нашите знамения и да ви пречиства, и да ви учи на Писанието и на мъдростта, и да ви учи на онова, което не сте знаели.
152. И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!
153. О, вярващи, зовете [Аллах] за подкрепа с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите.
154. И не наричайте “мъртви” убитите по пътя на Аллах! Не, живи са! Но вие не съзнавате.
155. И непременно ще ви изпитаме с някакъв страх и глад, и загуба на имоти, души и плодове. И благовествай търпеливите,
156. които щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.”
157. Над тях са благословите и милостта на техния Господ. Те са напътените.
158. Ас-Сафà и ал-Мàруа са от знаците на Аллах, и който посещава Дома за поклонение хадж или поклонение умра, той не върши грях, като ги обхожда. А който прави добро и по собствена воля – Аллах е признателен, всезнаещ.
(Ас-Сафà и ал-Мàруа са два хълма на изток от храма ал-Кааба. Търсейки вода за сина си Исмаил, Хаджар тичала седем пъти между тях. И до днес посещаващите ал-Кааба за поклонение хадж или поклонение умра изминават разстоянието между ас-Сафà и ал-Мàруа. В знамението е казано, че няма грях в отиването до единия хълм и връщането обратно до другия. През езическата епоха на всеки от двата хълма имало по един идол. Въпреки че Ислямът премахнал идолопоклонничеството, у някои хора останало съмнение, че нарушават предписанията на Аллах. В горното знамение се дава отговор на този въпрос.)
159. Които скриват низпосланите от Нас ясни знамения и напътствието, след като ги разяснихме на хората в Писанието, тях Аллах проклина и проклинащите ги проклинат,
160. освен които се покаят и поправят, и изявят [истината]. От тях ще приема покаяние. Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния.
161. А които отричат и умрат отричащи, над тях е проклятието на Аллах и на всички ангели и хора –
162. в него ще векуват. Мъчението им не ще бъде облекчено и не ще им се даде отсрочка.
163. Вашият Бог е единственият. Няма друг Бог освен Него, Всемилостивия, Милосърдния.
164. В сътворяването на небесата и на земята, и в смяната на нощта и деня, и в корабите, плаващи по морето с онова, което носи полза на хората, и в дъжда, който Аллах изсипва от небето, и съживява с него земята, след като е била мъртва, и множи там всякакви твари, и в обръщането на ветровете, и в облаците, покорени между небето и земята – наистина има знамения за хора проумяващи.
165. А някои от хората приемат за равнопоставени на Аллах други наред с Него, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичат Аллах. И ако угнетителите виждаха, щяха да видят мъчението – че цялата сила е на Аллах и че Аллах е суров в мъчението...
166. Тогава, онези, които са били следвани, ще се отрекат от онези, които са ги следвали. Ще видят мъчението и ще се прекъснат връзките между тях.
167. А които са ги следвали, ще кажат: “Ако можем да се върнем, ще се отречем от тях, както и те се отрекоха от нас.” Така Аллах ще им покаже техните деяния като горести за тях и не ще излязат от Огъня.
168. О, хора, яжте от онова по земята, което е позволено, приятно! И не следвайте стъпките на сатаната! Той за вас е явен враг.
169. Той ви повелява само злина и поквара, и да говорите за Аллах онова, което не знаете.
170. И когато им се каже: “Следвайте онова, което Аллах е низпослал!” – казват: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си!” Ала нима и ако техните предци не са проумели нищо и не са били напътени?
171. Онези, които отричат, приличат на човек, ревящ към нещо, което чува само крясък и зов. Глухи, неми, слепи – те не проумяват.
172. О, вие, които вярвате, яжте от благата, които Ние ви дарихме, и бъдете признателни на Аллах, ако на Него служите!
173. Той ви забрани мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах. А който е принуден, без да е потисник, нито престъпващ, за него не е грях. Аллах е опрощаващ, милосърден.
(Принудените да нарушат споменатата забрана не извършват грях, ако ядат, колкото да оцелеят.)
174. Скриващите онова, което Аллах е низпослал от Писанието, и продаващите го на нищожна цена, поглъщат в своя стомах само Огъня. И не им проговаря Аллах в Деня на възкресението, и не ги пречиства. За тях има болезнено мъчение.
175. Тези са, които купиха заблудата, разменяйки я за напътствието, и мъчението – разменяйки го за опрощението. И колко настойчиви са пред Огъня!
176. Така е, защото Аллах правдиво низпосла Писанието. А които спорят относно Писанието, те са в дълбок раздор.
177. Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и харчи от своя имот въпреки любовта си към него – за роднините и сираците, и за нуждаещите се, и за пътника [в неволя], и за просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са правдивите и те са богобоязливите.
178. О, вие, които вярвате, предписано ви е възмездие за убитите, свободен – за свободен, роб – за роб и жена – за жена. А който получи някакво опрощение от своя брат, нека следва обичая и да му се издължи с добрина. Това е облекчение и милост от вашия Господ. А който след това престъпи, за него има болезнено мъчение.
179. За вас във възмездието има живот, о, разумни хора, за да се побоите!
(Ако се отдаде възмездие за извършено престъпление, с наказването на виновника ще се спаси животът на други хора. Това коранично предписание придобива особено значение, като се вземе под внимание фактът, че по време на низпославането му арабското общество е разтърсвано от племенни междуособици и кръвна мъст.)
180. Предписано ви е, когато смъртта дойде при някого от вас, ако той остави благо, да го завещае на двамата родители и на най-близките според обичая. Това е дълг за богобоязливите.
(Първоначално било предписано част от имота на покойника да се завещава на неговите родители и на най-близките роднини по низходяща линия. По-късно се позволява да се прави завещание на роднини и бедни, за които преди това не бил предвиден дял от наследството, а също – за благотворителни цели. Всеки мюсюлманин може да завещае част от имота си на когото пожелае, при условие тя да не надвишава една трета от него.)
181. А който подмени [завещанието], след като го е чул, грехът е само за онези, които са го подменили. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
182. А който се опасява от грешка или грях на завещател, и помирява [наследниците], за него не е грях. Аллах е опрощаващ, милосърден.
183. О, вие, които вярвате, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за вашите предшественици, за да се побоите –
184. в определени дни. А който от вас е болен или на път – срокът е през други дни. А за които не могат – откуп: да нахранят човек в нужда. А който по своя воля стори благо, това е най-доброто за него. И да говеете е най-доброто за вас, ако знаете.
(Откуп се прилага при немощ поради старост или продължително заболяване без надежда за оздравяване.)
185. Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас присъства [вкъщи] през този месец, да говее през него, а който е болен или на път – срокът е през други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите срока, да възвеличите Аллах за Неговото напътствие и да сте признателни.
186. И когато Моите раби те питат за Мен – Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!
187. Позволено ви е да прекарате нощите на говеенето при своите жени. Те са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях. Аллах знае, че сте изменили на самите себе си, но е приел вашето покаяние и ви е извинил. А сега ги обладавайте и се стремете към онова, което Аллах ви е предписал: яжте и пийте, додето различите на зазоряване белия конец от черния конец! После довършете говеенето до нощта и не ги обладавайте, докато сте се оттеглили в джамиите! Това са границите на Аллах, не ги доближавайте! Така Аллах обяснява Своите знамения на хората, за да се побоят!
188. И не изяждайте своите имоти помежду си с измама, и не ги подхвърляйте на съдиите, за да изяждате съзнателно в грях част от имотите на хората!
189. Питат те за новолунието. Кажи: “То сочи определено време за хората и за поклонението хадж.” Праведността не е да идвате в домовете отзад, а праведността е у онзи, който се бои от Аллах. Влизайте в домовете през вратите им! И бойте се от Аллах, за да сполучите!
(В безпросветната епоха арабите смятали за проява на благочестие по време на поклонение да не влизат в домовете си през входа, а от друго място.)
190. И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, ала не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.
191. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за отричащите.
(„Да заблуждаваш е по-тежко…” – под заблуда тук се разбира съдружаване с Аллах (ширк) и неверие (куфр). От Корана и хадисите, които засягат темата за водене на война, можем да направим следните изводи: целите на сражението и средствата за воденето му са ясно формулирани; забранява се вероломството – войната се обявява предварително; воюва се само с въоръжени бойци и никога не се напада невинно цивилно население; ако врагът склони за сключване на мир, бойните действия се прекратяват и се допускат нападения единствено срещу угнетители; запазва се животът на пленниците и към тях се проявява добро отношение, като или ги освобождават безвъзмездно, или взимат за тях откуп; запазват се материалните ресурси – не се убива безцелно добитък, не се опожаряват дървета, не се нанася вреда на земеделски култури и овощни насаждения, не се замърсяват кладенци, не се разрушават жилища. Особено важно е предписанието мюсюлманите да запазват религиозните свободи на народите, които населяват завзетите от тях земи – правото им да изповядват вяра, различна от исляма и да упражняват религиозния си култ, а освен това се съхраняват храмовете и се признава статутът на свещенослужителите.)
192. А престанат ли – Аллах е опрощаващ, милосърден.
193. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите!
194. Месец на забрана – срещу месец на забрана! И за [нарушаване на] забраните – възмездие. А който ви нападне, нападнете го така, както ви е нападнал! И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е с богобоязливите!
195. И харчете по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и добротворствайте! Аллах обича добротворстващите.
196. И довършвайте поклонението хадж и поклонението умра заради Аллах! А ако сте възпрени, [дайте] жертвено животно според своите възможности! И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си! А който от вас е болен или има увреждане по главата, тогава да се откупи с говеене или подаяние, или жертвоприношение. А ако сте в безопасност, онзи, който се възползва от поклонението умра до поклонението хадж, [да даде] жертвено животно според своите възможности. А който не е в състояние, да говее три дни по време на хадж и седем, щом се върне, та пълни десет. Това е за онзи, чиито роднини не живеят в околностите на Свещената джамия. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е суров в наказанието!
197. Поклонението хадж е в знайни месеци и който през тях се задължи с поклонението – никакво съвкупление, нито разпътство, нито прение по време на поклонението хадж! Каквато и добрина да сторите, Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!
198. И не е грях за вас да търсите щедрост от своя Господ. И когато се стичате от Арафат, споменавайте Аллах при Свещената планина! И Го споменавайте, както ви е напътил, дори да сте били преди това от заблуждаващите се!
(Престоят в местността Арафат, изпълнен с молитви и богослужене, е върховният момент от поклонението хадж. После поклонниците се отправят към Муздалифа.)
199. После се стичайте, откъдето хората се стичат, и молете Аллах за прошка! Наистина Аллах е опрощаващ, милосърден.
200. И щом изпълните своите обреди, споменавайте Аллах, както споменавате предците си, дори още по-силно! А някои от хората казват: “Господи, въздай ни в долния живот!” Няма дял за тях в отвъдния.
201. А някои казват: “Господи, въздай ни добрина в долния живот и добрина в отвъдния! И опази ни от мъчението на Огъня!”
202. За тях има дял от онова, което са придобили. Аллах бързо прави равносметка.
203. И споменавайте Аллах в броените дни! А който избърза в два дни, не е грях за него, и който се забави, не е грях за него – за онзи, който е богобоязлив. И бойте се от Аллах, и знайте, че при Него ще бъдете насъбрани!
(“Броените дни” са трите дена след жертвоприношението. Позволява се поклонниците да ги съкратят на два. )
204. Сред хората има и такива, чиито думи те омайват в долния живот и призовават Аллах за свидетел на онова, което е в сърцето им. Но те са най-свирепи в разпрата.
205. И когато такъв се обърне, той тича по земята, за да сее по нея развала и да погубва насажденията и приплода. А Аллах не обича развалата.
206. И когато му се каже: “Бой се от Аллах!”, го обзема гордост от греха. Стига му Адът и колко лоша постеля е той!
207. Някои хора отдават душите си в стремеж да удовлетворят Аллах. Аллах е състрадателен към рабите.
208. О, вие, които вярвате, встъпете всички в подчинение и не следвайте стъпките на сатаната! Той е ваш явен враг.
209. И ако се подхлъзнете, след като сте получили ясните знаци, знайте, че Аллах е всемогъщ, всемъдър!
210. Нима очакват само Аллах и ангелите да дойдат при тях в сенките на облаците? А делото е отсъдено и при Аллах биват връщани делата.
211. Попитай синовете на Исраил колко ясни знамения им дадохме! А който подмени благодатта на Аллах, след като му се е явила, наистина Аллах е суров в наказанието.
212. Долният живот бе разкрасен за онези, които отричат, и те се присмиват на онези, които вярват. Но които са богобоязливи, ще бъдат над тях в Деня на възкресението. Аллах безмерно въздава комуто пожелае.
213. Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците – благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла Книгата с правдата, за да отсъди между хората в онова, по което са били в разногласие. А поради злобата помежду им изпаднаха в разногласие за нея само онези, на които тя бе дадена, след като ясните знаци им се бяха явили. И поведе Аллах вярващите към онова от правдата, по което бяха в разногласие, с Неговото позволение. Аллах води когото пожелае към правия път.
214. Или смятате да влезете в Рая, без да ви сполети същото, което сполетя и вашите предшественици? Връхлитаха ги беда и горест, и бяха разтърсвани, докато Пратеника и онези, които повярваха заедно с него, не казваха: “Кога ще дойде подкрепата от Аллах?” Да, подкрепата от Аллах е наблизо.
215. Питат те какво да раздават. Кажи: “Каквото и добро да раздадете, нека е за родителите и близките, и сираците, и нуждаещите се, и пътника [в неволя]. Каквото и добро да сторите, Аллах го знае.
216. Предписана ви е битка, а тя е омразна за вас. Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете.
217. Питат те дали да се бият през месеца на забрана. Кажи: “Битката през него е тежко [провинение], но възпирането от пътя на Аллах, отричането на Него и на Свещената джамия и прогонването на обитателите й оттам е още по-голямо пред Аллах, и потисничеството е по-голямо от убиването.” И не ще престанат да се сражават с вас, докато не ви отвърнат от вашата религия, ако могат. А които от вас отстъпят от религията си и умрат отричащи, на такива пропадат делата им и в долния живот, и в отвъдния, и те са обречените на Огъня, там ще векуват.
218. Които повярваха и които се преселиха, и се бореха по пътя на Аллах, те се надяват на милостта от Аллах. Аллах е опрощаващ, милосърден.
219. Питат те за виното и за играта на късмет. Кажи: “В тях има голям грях и изгоди за хората, но грехът им е по-голям от изгодата.” И питат какво да раздават. Кажи: “Излишъка.” Така Аллах ви обяснява знаменията, за да размислите
(Под “вино” (хамр) в Свещения Коран се подразбират всички видове опияняващи напитки, а под “играта на късмет” – всички форми на хазарт.)
220. за долния и за отвъдния живот. И питат за сираците. Кажи: “Най-хубаво е онова, което е за тяхно добро.” И ако съжителствате с тях, те са ваши братя. Аллах знае кой носи вреда и кой носи добро. И пожелае ли Аллах, ще ви затрудни. Аллах е всемогъщ, всемъдър.
221. И не встъпвайте в брак със съдружаващи жени, докато не повярват! Вярваща робиня е по-добра от съдружаваща жена, дори да ви е възхитила. И не встъпвайте в брак със съдружаващи мъже, докато не повярват! Вярващ роб е по-добър от съдружаващ мъж, дори да ви е възхитил. Тези [съдружаващите] зоват към Ада, а Аллах зове към Рая и към опрощението с Негово позволение. И обяснява Той знаменията Си на хората, за да се поучат.
222. И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: “Това е омърсяване.” Отделете се от жените с месечно кръвотечение и не ги доближавайте, докато не се изчистят! А щом се изчистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил! Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се.
(Предписанието не бива да се възприема буквално, а само като избягване на полов контакт с жените в месечен цикъл.)
223. Жените ви са като нива за вас. И отивайте при своята нива, както пожелаете, и допринасяйте отнапред, и се бойте от Аллах, и знайте, че ще Го срещнете! И благовествай вярващите!
224. И не превръщайте клетвите си в името на Аллах в пречка да сте праведни, да сте богобоязливи и да помирявате хората! Аллах е всечуващ, всезнаещ.
225. Аллах не ви придиря за празнословието в клетвите ви, ала ви придиря за онова, което вашите сърца са придобили. Аллах е опрощаващ, всеблаг.
226. Онези, които се закълнат да не бъдат с жените си, да изчакат четири месеца. А върнат ли се – Аллах е опрощаващ, милосърден.
227. А решат ли да се разведат – Аллах е всечуващ, всезнаещ.
228. А разведените жени да изчакат във въздържание три месечни кръвотечения и не им е позволено да скриват онова, което Аллах е сътворил в утробите им, ако вярват в Аллах и в Сетния ден. Тогава техните мъже, ако искат помирение, имат най-голямото право да си ги приберат. И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях. Аллах е всемогъщ, всемъдър.
(От гледна точка на човешката природа и достойнство, както и на правата, мъжът и жената са равнопоставени. Предимствата на мъжа са пророчеството, религиозното водачество, отговорността за семейството и др.)
229. Разводът е два пъти – [после] или задръжте [жените] с добро, или [ги] пуснете с благо. И не ви е позволено да взимате нищо от онова, което сте им дали, освен ако двамата се опасяват, че не ще останат в границите на Аллах. Ако се опасявате, че те не ще останат в границите на Аллах, не е прегрешение за тях, ако жената даде откуп. Това са границите на Аллах, не ги престъпвайте! А които престъпват границите на Аллах, те са угнетителите.
230. А ако се разведе с нея [за трети път], тя не му е позволена после, преди да встъпи в брак с друг мъж, и ако й даде развод и той, не е прегрешение за двамата да се съберат, ако мислят, че остават в границите на Аллах. Това са границите на Аллах. Той ги обяснява на хора, които разбират.
231. А когато сте се развели с жените и те са изпълнили срока си [на изчакване], задръжте ги с благо или ги пуснете с благо! И не ги задържайте с насилие, престъпвайки! А който стори това, той угнетява себе си. И не взимайте на присмех знаменията на Аллах, и споменавайте благодатта на Аллах към вас, и онова, което ви е низпослал от Книгата и мъдростта за ваше наставление! И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах всяко нещо знае!
232. А ако сте се развели с жените и те са изпълнили срока си, да не им се пречи да встъпят в брак със своите съпрузи, ако се споразумеят помежду си съгласно обичая! С това се наставлява онзи от вас, който вярва в Аллах и в Сетния ден. Това за вас е най-добродетелното и най-чистото. Аллах знае, вие не знаете.
233. А майките да кърмят рожбите си две пълни години, когато мъжът поиска кърменето да завърши. Бащата е длъжен да ги храни и облича според обичая. На всяка душа се възлага само според силите й. Да не се злостори на майка заради нейната рожба, нито на баща заради неговата рожба, и за наследника е същото. А ако и двамата искат отбиване, при взаимно съгласие и съветване, не е прегрешение за тях. И ако искате да поверите рожбите си на кърмачки, не е прегрешение за вас, щом се отплатите, давайки според обичая. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е всезрящ за вашите дела!
234. А които от вас се споминат и оставят вдовици – те да изчакат сами със себе си четири месеца и десет дена. Щом изпълнят срока, няма прегрешение за вас в онова, което вършат със себе си според предписанието. Всесведущ е Аллах за вашите дела.
235. И не е прегрешение за вас да намекнете пред [овдовелите] жени за сгодяване или да го спотаите в душите си. Аллах знае, че ще им споменете. Ала не им обещавайте скришом, а говорете само прилични думи и не пристъпвайте към сключване на брак, докато предписаният срок не се изпълни! И знайте, че Аллах знае какво е в душите ви, и внимавайте с Него, и знайте, че Аллах е опрощаващ, всеблаг!
236. Не е прегрешение за вас да се разведете с жените, преди да сте ги докоснали или уговорили задължителната им плата. Зарадвайте ги, богатият – според възможностите си, и бедният – според възможностите си, с добро! Дълг е за благодетелните.
(При встъпване в ислямски брак мъжът дава на съпругата си задължителна плата, която става нейна неприкосновена собственост.)
237. А ако сте им дали развод, преди да ги докоснете, но вече сте уговорили задължителната им плата, за тях е половината от онова, което сте уговорили, освен ако те се въздържат или се въздържи онзи, в чиито ръце е сключването на брака. А да се въздържате е по-близо до богобоязливостта. И не забравяйте благоволението помежду си! Всезрящ е Аллах за вашите дела.
238. Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!
239. И ако имате страх, спазвайте молитвата и като ходите, и като яздите! А щом сте в безопасност, споменавайте Аллах, както ви е научил на онова, което не сте знаели!
240. А които от вас се споминат и оставят вдовици, да завещаят на своите съпруги да се ползват [от наследството] до една година, без да бъдат прогонвани. А ако напуснат, няма прегрешение за вас в онова, което сторят със себе си според предписанието. Аллах е всемогъщ, всемъдър.
241. На разведените жени – ползване според предписанието, – дълг е за богобоязливите.
242. Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да проумеете.
243. Нима ти не видя онези, които излязоха от домовете си с хиляди, бягайки от смъртта? Аллах им каза: “Умрете!”, а после ги съживи. Аллах е прещедър към хората, ала повечето хора са неблагодарни.
244. И се сражавайте по пътя на Аллах, и знайте, че Аллах е всечуващ, всезнаещ!
245. На онзи, който заема хубав заем на Аллах, Той многократно ще му го умножи. Аллах отнема и въздава, и при Него ще бъдете върнати.
(Да се дава заем на Аллах Всевишния, Който всъщност не се нуждае от световете и от техните дела, означава да се изпълняват предписанията Му.)
246. Нима не видя ти първенците измежду синовете на Исраил след Муса, когато рекоха на техен пророк: “Проводи ни владетел, за да се сражаваме по пътя на Аллах!” Каза: “Възможно ли е, ако ви е предписано сражение, да не се сражавате?” Рекоха: “А защо да не се сражаваме по пътя на Аллах, след като ни прокудиха от нашите домове и синове?” А когато им бе предписано да се сражават, те се отметнаха, освен неколцина измежду тях. Аллах знае угнетителите.
247. И им каза техният пророк: “Ето, Аллах ви проводи Талут за владетел.” Казаха: “Как ще ни бъде владетел, след като ние сме по-достойни от него да властваме, а и не му е дадено обилно богатство!” Каза: “Аллах го избра да е над вас и му надбави щедро в знанието и в снагата. Аллах дарява Своята власт комуто пожелае.” Аллах е всеобхватен, всезнаещ.
248. И им каза техният пророк: “Знамението, че той ще стане владетел, е идването на ат-Табут при вас. В него има успокоение от вашия Господ и реликви, оставени от рода на Муса и рода на Харун. Носят го ангелите. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи.”
(Ат-Табут – кивот (ковчег, саркофаг) – дървеният сандък, в който се намирали светини, свързани с пророчеството на Муса.)
249. И когато Талут потегли с войските, каза: “Аллах ви изпитва с една река. Който пие от нея, той не е с мен, а с мен е онзи, който не я вкуси освен онзи, който загребе с ръка само една шепа.” Но пиха оттам освен малцина измежду тях. А щом я прегазиха той и повярвалите с него, – рекоха: “Днес сме безсилни пред Джалут и войските му.” А онези, които предполагаха, че ще срещнат Аллах, рекоха: “Колко малки дружини са надвивали многобройни с позволението на Аллах! Аллах е с търпеливите.”
250. И щом се изправиха пред Джалут и войските му, рекоха: “Господи, излей търпение над нас и стъпките ни затвърди, и ни подкрепи срещу отричащите хора!”
251. И ги сразиха с позволението на Аллах, и Дауд уби Джалут, и Аллах му даде властта и мъдростта, и го научи на каквото Той пожела. Ако Аллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да пропадне. Но Аллах е прещедър към световете.
252. Това са знаменията на Аллах, четем ти ги правдиво. Наистина си от пратениците.
253. Тези са пратениците – предпочетохме едни от тях пред други; с някои Аллах разговаря, а други въздигна по степени. И дадохме на Иса, сина на Мариам, ясните знаци, и го подкрепихме със Светия дух. А ако Аллах бе пожелал, дошлите след тях нямаше да се сражават, след като са получили ясните знаци. Ала те се разделиха и някои от тях повярваха, а някои отрекоха. И ако Аллах бе пожелал, нямаше да се сражават. Аллах прави каквото поиска.
254. О, вие, които вярвате, раздавайте от онова, с което сме ви подсигурили, преди да е дошъл Денят, когато не ще има нито откуп, нито приятелство, нито застъпничество! Отричащите са угнетителите.
255. Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Върховния, Всевеликия.
256. Няма принуда в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли идолите и повярва в Аллах, той се хваща за най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
(Принудата и насилието са несъвместими с религията, защото тя изисква и предполага вяра и желание, както и искрено намерение. Формалното изричане на свидетелството шахада не е достатъчно за встъпване в исляма. Истината за пътя към спасението вече е толкова ясна, че не подлежи на съмнение и е очевидна за всички непредубедени хора. Покровителството от Аллах е трайно и постоянно и Неговият план е да ни води от тъмнините към светлината. Най-здравата връзка ал-уруа ал-уска – един от синонимите на исляма – е, образно казано, дръжка на въже, за което човек се хваща при опасност, за да не падне в пропастта. Спасението зависи от нашето желание, а въжето никога не се къса. “Идолите” (тагут) са всичко, което отклонява от пътя на Аллах – сатани, кумири, хора и т.н.)
257. Аллах е Покровителя на онези, които вярват. Той ги извежда от тъмнините към светлината. А сатаните са ближни на онези, които отричат. Те ги извеждат от светлината към тъмнините. Те са обречените на Огъня, там ще векуват.
258. Не видя ли ти онзи, който спореше с Ибрахим за неговия Господ, че Аллах му е дал властта? Когато Ибрахим каза: “Моят Господ е, Който отрежда и живота, и смъртта.”, [другият] каза: “Аз отреждам и живота, и смъртта.” Ибрахим каза: “Аллах довежда слънцето от изток, а ти го доведи от запад!” И се слиса онзи, който отричаше. Аллах не напътва хората–угнетители.
259. Или като онзи, който минал през селище, рухнало под своите покриви, и казал: “Как Аллах ще съживи това, след като вече е мъртво?” И Аллах му отредил смърт за сто години, после го възкресил. Казал: “Колко си престоял?” Казал: “Престоял съм ден или част от деня.” Казал: “Не, ти престоя сто години. Виж яденето и пиенето си! Те не са се развалили. И виж магарето си! И за да те сторим знамение за хората, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!” И когато му се изяснило, казал: “Вече знам, че Аллах за всяко нещо има сила.”
260. И когато Ибрахим каза: “Господи мой, покажи ми как съживяваш мъртвите!” Каза: “А нима не си повярвал?” – каза: “Да, повярвах! Но за да се успокои сърцето ми.” Каза: “Вземи тогава четири птици и ги събери, после върху всяка планина положи по къс от тях, после ги позови и те ще дойдат при теб с устрем! И знай, че Аллах е всемогъщ, всемъдър!”
261. Онези, които изразходват своите имоти по пътя на Аллах, приличат на зърно, родило седем класа, а във всеки клас – по сто зърна. Аллах умножава комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.
262. Онези, които изразходват своите имоти по пътя на Аллах и след като ги изразходят, нито натякват, нито обиждат, имат отплатата си при своя Господ. И не е страшно за тях, и не ще скърбят.
263. Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, последвана от обида. Аллах е всебогат, всеблаг.
(Аллах е всебогат – Той стои над всяка потребност и не се нуждае от световете.)
264. О, вие, които вярвате, не проваляйте своята милостиня с натякване и обида, подобно на раздаващия своя имот за пред хората, на показ, без да вярва в Аллах и в Сетния ден! Той прилича на гладка скала с пръст отгоре, но щом над нея се изсипе силен дъжд, оголва я. Така са безсилни за онова, което са придобили. Аллах не напътва отричащите хора.
265. А които изразходват своите имоти в стремеж да удовлетворят Аллах и с убеденост в душите си, приличат на градина върху хълм – щом над нея се изсипе силен дъжд, тя дава двойно повече плодове, но дори и да не се изсипе силен дъжд, и дъждец [й стига]. Всезрящ е Аллах за вашите дела.
266. Нима някой от вас иска да притежава градина с палми и грозде, с течащи под нея реки, с всякакви плодове, и когато го е сполетяла старостта и има невръстно потомство, [градината] да я сполети огнен вихър и да я изгори? Така Аллах ви разкрива Своите знамения, за да размислите.
267. О, вие, които вярвате, раздавайте от благата, които сте придобили, и от онова, което сме извадили за вас от земята! И не възнамерявайте да раздавате от него лошото, което сами не бихте взели, освен ако не си затворите очите! И знайте, че Аллах е всебогат, всеславен!
268. Сатаната ви заплашва с бедност и ви повелява поквара, а Аллах ви обещава от Себе Си опрощение и щедрост. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.
269. Той дарява мъдростта комуто пожелае, а който е дарен с мъдростта, е дарен с отромно благо. Но само разумните се поучават.
270. Какъвто и разход да изразходите, или обет да обещаете, Аллах го знае. А угнетителите нямат избавители.
271. Ако явно раздавате милостиня, колко хубаво е това! Но ако скътате и тайно дадете на бедняците, това е най-доброто за вас и то ще изкупи от лошите ви постъпки. Всесведущ е Аллах за вашите дела.
272. Не е твой дълг [о, Мухаммед] тяхното напътване, а Аллах напътва когото пожелае. И каквото и благо да изразходите, то е за самите вас. И изразходвайте единствено в стремеж към Лика на Аллах! И каквото и благо да изразходите, то докрай ще ви се изплати и не ще бъдете угнетени.
273. [Милостинята е] за бедните, които са се посветили по пътя на Аллах и не могат да странстват [за препитание] по земята. Невежият ги смята за богати поради въздържанието [им]. Ще ги познаеш по техния белег – те не просят настойчиво от хората. И каквото и благо да изразходите, Аллах го знае.
274. Които изразходват [за благотворителност] своите имоти и нощем, и денем, и скрито, и явно, имат отплатата си при своя Господ и не е страшно за тях, и не ще скърбят.
275. Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, сразен от сатаната. Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. Който е получил наставление от своя Господ и е престанал, негово е онова, което е било дотогава и делото му е за пред Аллах. А които пак се върнат към предишното, тези са обречените на Огъня, там ще векуват.
276. Аллах унищожава лихвата, а надбавя за милостинята. Аллах не обича никой неблагодарник, грешник.
277. Онези, които вярват и вършат праведни дела, и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, имат отплатата си при своя Господ и не е страшно за тях, и не ще скърбят.
278. О, вие, които вярвате, бойте се от Аллах и изоставете приходите от лихви, ако наистина сте вярващи!
279. А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Пратеник! А покаете ли се – ваша си е главницата на имотите ви. Не сте угнетители и не сте угнетени.
(Ислямът абсолютно забранява лихварството. И след покаянието взетата вече лихва не се смята за законна придобивка.)
280. А ако [длъжник] е в затруднение, дайте му отсрочка, докато се облекчи! И да се смилите е най-доброто за вас, ако знаете.
281. И бойте се от Деня, в който ще бъдете върнати при Аллах! После на всяка душа докрай ще се изплати онова, което е придобила. И не ще бъдат угнетени.
282. О, вие, които вярвате, ако си заемате един на друг заем за определен срок, записвайте го! И нека писар да записва помежду ви справедливо! И да не отказва писар да записва, както Аллах го е научил. Нека пише той, а да му диктува длъжникът и да се бои от Аллах, от своя Господ, и да не намалява нищо. А ако длъжникът не разбира или е немощен, или не може да диктува, нека неговият настойник да диктува справедливо. И вземете за свидетели двама от вашите мъже, а ако не са двама, да бъдат мъж и две жени от свидетелите, за които сте съгласни, та заблуди ли се едната, другата да й напомни. И свидетелите да не отказват, когато бъдат призовани. И да не ви дотяга да го записвате – малък или голям – със срока му. Пред Аллах това е най-справедливото и най-правото за свидетелство, и най-подобаващото, за да не се подозирате, освен ако е текуща търговия помежду ви. Тогава не е прегрешение за вас, ако не я записвате. И взимайте свидетели, когато се спазарявате. И да не се посяга на писар или на свидетел. А ако го сторите, за вас е разпътство. И бойте се от Аллах! Аллах ви учи и Аллах всяко нещо знае.
283. И ако сте на път и не намерите писар, нека се вземе залог. А ако взаимно си вярвате, нека онзи, комуто е поверено това, да се издължи и да се бои от Аллах, от своя Господ! И не потулвайте свидетелството. А който го потули, сърцето му е грешно. Аллах знае вашите дела.
284. На Аллах е онова, което е на небесата и което е на земята. Дали показвате какво е в душите ви, или го скривате, Аллах ще ви подири сметка за него, и комуто пожелае, ще прости, и когото пожелае, ще измъчва. Аллах за всяко нещо има сила.
285. Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. [И казаха:] “Разлика не правим между никого от Неговите пратеници.” И казаха: “Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането.”
286. Аллах не възлага на никоя душа нещо непосилно. За нея е онова, което е придобила и против нея е онова, което е придобила. Господи наш, не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили! Господи наш, не ни натоварвай с бремето, което стовари върху предшествениците ни! Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашият Покровител. Закриляй ни срещу отричащите хора!
